Лепта

Филмът Лепта

Филм за благотворителността, милосърдието и съвременното състояние на Българската православна църква

От известно време насам мнението, че Православната църква е в разпад, че нейното финансово състояние е плачевно и че това може да изиграе фатална роля в съдбата й, е широко разпространено.

Има една тема в разговорите за Църквата, която у нас обикновено се отбягва, а когато се обсъжда, това става винаги с известно напрежение. Става дума за материалното състояние на Църквата, за нейната собственост и за имущественото състояние на църковните служители.

Може би няма да е пресилено, ако кажем, че за много от църковниците тази тема са се превърнали ако не в табу, то поне в граница, чието преминаване се счита за напускане на добрия тон. За повечето миряни и особено за критиците на църквата, тя пък е повод за подозрителност, недоверие, а често и за открити нападки.  Тези напрежения имат най – различни обяснения. И, ако отминем без коментар едно популярно съображение – че да се  говори за пари е по принцип неудобно, ще видим, че повечето от тях се коренят в неспособността да се говори спокойно и аргументирано за икономическото положение на църквата. И в църковното, и в така нареченото публично пространство.

Не е нужно обикновеният мирянин да има богословска подготовка или да владее сложни икономически теории, за да си изгради правилно отношение към въпроса за църковната собственост. Може би става дума за желание и за известна доза почтеност.

Когато обвиняваме църквата за нейните икономически нужди и очаквания, не се ли опитваме просто да се скрием зад някакви несъстоятерни аргументи. Действително ли вярваме, че тези нужди са съвършено неоправдани или просто получаваме успокоение и свобода от морални ангажименти в тази посока? Какви са въпросите тук?

Кои неща в Църквата зависят от материални фактори и по-специално – от нейното икономическо състояние? Как зависят и какви са последиците от липсата на средства? Как се формира църковното имущество? С други думи – проблем ли е, ако църквата е бедна, откъде трябва да дойдат средствата и има ли това нещо общо с миряните; с хората извън църковната йерархия?