Приемното семейство като форма на алтернативна грижа за деца

На 3 и 4 май 2001 г. в Енорийски център „Покров Богородичен” се проведе семинар с международно участие на тема „Приемните семейства като форма на алтернативна грижа за деца – практика, проблеми, перспективи”. Организатори бяха програма „Обучение” на фондация „Покров Богородичен”, СУ „Св. Климент Охридски” и Австрийски институт за Източна и Югоизточна Европа. Участваха над 50 представители на държавни социални и образователни институции, нестопански организации от България и Австрия, специалисти, както и бъдещи приемни родители.

Семинарът е част от поредица работни срещи, организирани от програма „Обучение” на фондацията, като възможност за широко обсъждане на актуални социални проблеми чрез дискусия на представители на държавни институции, неправителствени организации и Църквата.

Въвеждането на приемното семейство като форма на алтернативна грижа се налага поради многообразието от нужди и проблеми на децата и семействата, които изискват предлагането на също толкова разнообразни социални услуги, които да подпомогнат децата и семействата при справянето с техните проблеми.

Приемното семейство 

е нова форма на алтернативна на институционалната грижа за деца, които не могат да получат нужната им подкрепа в биологичните си семейства или просто нямат такива. Новоприетият Закон за закрила на детето дава възможност на семейства или самостоятелно живеещи възрастни, които отговарят на определени условия, да поемат временно грижата за нуждаещи се деца като приемници, без да придобиват родителски права и задължения.

Въвеждането на приемната грижа у нас е съпроводено с редица трудности и проблеми. 

Създадената с новия закон Държавна агенция за закрила на детето е в процес на разработване на стандарти за грижата за детето, както и на конкретни указания за методическото осигуряване на работата на общинските социални служби с приемните семейства. Службите за социално подпомагане към общините са в процес на конституиране на предвидените от закона отдели за закрила на детето, на уточняване на техните задачи и обучение на служителите. Висшите училища, които имат специалност „Социални дейности” включват в учебните си програми отделни модули и курсове, свързани с приемната грижа. Съществува известен практически опит в приемната грижа, натрупан от неправителствени организации, които се опитват да адаптират модели от чужбина към специфичните български условия.

Същевременно приемната грижа не е позната и осъзната от Църквата като възможност за разширяване на нейната социална и милосърдна дейност. Въпреки че Църковното разбиране на християнското семейство и възпитанието на децата е в съзвучие с държавната политика за закрила на детето, този факт не е известен на обществеността и на основните актьори в областта, които не осъзнават потенциала на енориите за осъществяването на успешна приемна грижа.

Така очертаната при предварителния анализ проблемна ситуация определи следните цели на работния семинар:

  • Привличане на общественото внимание към проблемите на приемната грижа в контекста на новата държавна политика за закрила на детето и на християнските ценности.
  • Представяне на съществуващи успешни модели на приемна грижа в страната и чужбина.
  • Набелязване на перспективи за подбор и работа с приемни родители – подходи, модели, методи, техники.
  • Осъществяване на контакти между различни институции и организации, работещи в сферата на приемните грижи.
  • Съгласуване на изискванията на практиката на социалната работа с приемни семейства с обучението и квалификацията на социални работници.
  • Идентифициране на възможности за съвместна работа по конкретни проекти между църковни и нецърковни НПО, държавни и общински структури и ВУЗ.

Чрез доклади, дискусии и работа в групи семинарът изследва следните хипотези:

  • Новата държавна политика и принципната позиция на Църквата съвпадат по отношение на схващането за семейството като най-благоприятна среда за развитие на детето. Подобна позиция определя избора на стратегия за осигуряване на богата палитра от социални услуги (включително приемничеството), които да подпомогнат отглеждането на децата в естествената им или близка до нея семейна среда, като институционализираното отглеждане се превърне от до скоро преобладаваща в крайна мярка.
  • Църквата може да сподели своя практически опит при осъществяването на доброволчески инициативи, при които доброволци приемат в домовете си деца от Домове за деца и юноши за уикенда, ваканции или при нужда от лечение, което представлява някаква форма на краткосрочно приемничество, позната от практиката в други страни.
  • Социалните служби към общините биха намерили партньори в лицето на църковните енории и енорийските свещеници, които биха могли да ги подпомагат при намирането на подходящи приемни семейства.
  • Утвърждаването на християнските ценности е добра възможност за мотивация както на потенциални приемници, така и на социални работници.
  • Църковни структури и неправителствени организации, държавни институции и висши учебни заведения биха могли да работят в сътрудничество при осъществяването на различни аспекти на обучението и съпътстващата подкрепа на приемни семейства (например чрез организиране на мотивационни групи и групи за взаимопомощ на приемни родители).
  • Тези възможности биха могли да бъдат конкретизирани в съвместни проекти за социална дейност в сферата на приемната грижа.
  • Актьорите в сферата на приемната грижа биха могли да си сътрудничат и в областта на подготовката и промяната на законови и подзаконови нормативни разпоредби, свързани със стандартите за грижа за детето, конкретната работа с приемните семейства и тяхното адекватно финансово подпомагане.

ЕВЕЛИНА ВАРДЖИЙСКА

Доклади:

Нови възможности и отговорности пред Църквата, доклад на свещ. Ангел Ангелов

Виенският модел, доклад на д-р Елизабет Лутер

Опитът на Църквата в алтернативната грижа за деца, Теодора Карамелска