Принципи и особености на църковното служение в просветната област

Доклад пред Международната конференция „Църквата и социалната дейност“, София, 2002 г.

АРХИМАНДРИТ СИОНИЙ

Темата, с която бих искал да занимая вашето боголюбиво внимание, е нашето служение в семинарията и кратка историческа справка за духовните школи на нашата църква.

В изпълнение на Христовите повели – „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28:19-20), и особено в поучението от Св. Писание да възпитаваме младенците в христовата вяра – родната ни Българска православна църква през цялата своя история е полагала големи грижи за възпитанието на своите отроци. Особена е грижата й за тези, които са се посветили на свещено служение, или за тези, които са почувствали призвание в себе си, да отидат и да служат на Христовата вяра и на цялото общество на християните.

Българската православна църква, още след нейното обявяване за отделна структура от Вселенската патриаршия, съставя свои школи по места, където е имало особено изрядна нужда от това.

Духовни школи на Българската православна църква

Първото такова духовно учебно заведение е Цариградската Духовна Семинария, която представя един учебен план, подобен на Семинарията на Вселенската патриаршия в Халки, и приема в своите редици много младежи – предимно от Тракия и Македония. Тази семинария просъществува около двадесет години. Поради политическата ситуация на Балканите тя прекратява своята дейност в Цариград и бива преместена в гр. Пловдив, където функционира и до ден днешен и представя на нашата църква достойни свои възпитаници. Това учебно заведение, разбира се, беше прекратило своята дейност във времето на комунистическия режим у нас, но с първите лъчи на промените то отново отвори своите двери.

Друго учебно заведение, което е учредено още преди Българската църква да получи своята самостоятелност, е Петропавловската духовна семинария или духовно училище, което се е намирало в един манастир до древната българска столица Търново – Петропавловския манастир. В продължение на около тридесет години то е подготвяло клириците на Търновската епархия и някои други кандидати за клирици от околните епархии. По-късно това училище бива преместено в гр. Самоков и за последен път е преместено през 1903 г. в София, където и до ден днешен съществува под името Софийска духовна семинария.

Има и няколко други духовни школи, които са служили по пет или по десет години само. Тук искам да отбележа духовното училище в гр. Прилеп, духовното училище в гр. Одрин, духовното училище в гр. Битоля и една духовна школа в гр. Охрид, която съществува само три години. Но за съжаление, пак поради политически причини и поради някои чисто филетически прояви на Балканите (един велик ущърб за Православието), това училище прекратява своята дейност.

Ако ми позволите, след тази кратка историческа справка за духовните школи бих искал да представя някои мисли за

съвременната работа в Софийската духовна семинария. 

Като православни християни, ние се опитваме основният и водещ принцип в нашата работа да бъде любовта към ближния, любовта към всички тези, които са наши братя. Разбира се, в едно учебно заведение, каквото е семинарията, в един предимно мъжки колектив, оглавяван от духовно лице, ръководен от възпитатели и учители, любовта е нещо, което трябва да бъде много точно премерено, уточнено и във висотата на най-чистото християнско чувство. Любовта към Бога се проявява в нашата постоянна литургическа практика – сутрин и вечер, и в празници; а любовта между нас като християни – във всекидневните наши трудове, в най-малките проявления на някакво отношение помежду ни. Разбира се, когато говорим за христовата любов, тук трябва да включим и съответната строгост и съответната нужда от едно чисто представяне на това понятие.

На второ място бих искал да поставя изучаването и израстването в познанията по Свещеното Писание. Разбира се, Литургията е едно високо наше и първо служение, но то трябва да бъде подплатено с голяма богословска образованост и с голямо богословско познаване на самите богослужби, които са отражение на Христовите слова или на дадени директни послушания от нашия Спасител. Познавайки Писанието, всеки един от нас разбира какво означава да бъде член на Църквата Христова и как да живее в нея. Познавайки тази книга на книгите, всеки от нас намира в нея отговор и на най-малкия, и на най-великия въпрос от своето житие. Затова именно поставям на второ място познаването на Писанието. Разбира се, когато става дума за млади хора, начинът на работа е по-различен. Необходимо е голямо търпение, голяма милост и утешение както от трудовете, така и от постоянния контакт с тези хора, посветили се по един или друг начин от млада възраст на това високо служение на Църквата.

Основна наша мисъл, основна наша идея е и поощряването на младите хора да бъдат още отсега мисионери на Църквата, да бъдат още отсега проповедници, било то в тяхното семейство, било то между техните връстници, между техните приятели. Често им напомняме за това, че когато един човек отиде в семинарията, особено ако произхожда от село или от по-малък град, каквито са болшинството от нашите ученици, веднага всички в това населено място започват да свързват този човек с Църквата. Това е нещо, което става автоматично. Когато хората започнат да свързват ученика с Църквата, тогава неговото поведение, неговото явяване пред обществото, говори вече и за цялата институция. Ако успеем да внушим това на нашите възпитаници, сме постигнали много, защото те във всички свои начинания, във всички свои действия ще имат предвид, че са вече представители на Църквата и проповедници чрез своите лични дела.

Свидетелството на вярата в наши дни е нещо изключително важно и то не винаги става с грижите и служението на епископа или на свещениците. В много от случаите това свидетелство става по-лесно с действието на цивилни хора. Особено лесно става проповедта между младите хора, когато те я получават от техни връстници, по-големи или по-малки техни приятели.

В потвърждение на тези думи бих искал да дам един пример. Мнозина младежи, живеещи около Софийската духовна семинария, са се насочили към Църквата. Идвайки на богослужение заедно с младежите, учещи в семинарията – заинтригувани било от пеенето, било от нещо друго, а според мен, призовани от Бога – те стават достойни млади православни люде. Те стават хора, които украсяват храма, когато семинарията опустее, когато учениците си отидат във ваканция. Те помагат в богослуженията според своите възможности. Такива младежи са доказателство, че между нашите ученици има хора, които са поработили, потрудили са се да ги привлекат към Православната църква.

Съвременните млади хора

Бих искал да споделя няколко мисли за съвременния вид на тези хора, които идват в семинарията, за съвременния облик на тези младежи. Това не са младежите, които познават мнозина от вас от миналото. Това не са и младежите, които аз познавам от миналото, нито пък са тези, които познават по-възрастните ръководители на нашата църква. Това са едни съвсем различни деца – израснали и възпитани в една нова среда. Те изпитват всички позитивни черти на свободата, но изпитват и всички негативни прояви на нашето общество, които се наблюдават в последните десет години.

Не са редки случаите, когато при нас идват деца, изпратени от своите родители, за да бъдат откъснати от средата си, тъй като по някакъв начин са влезли в някакви нарушения, в някакви крайности. Значи идва реч за едни деца, които са с много трудно развитие, деца, към които трябва да имаме огромна грижа и огромно търпение, и отново пълно проявяване на Христовата любов.

Идват и други деца, които са станали жертви на улицата. Когато такива хора са дошли при нас, те също се нуждаят от особена грижа и от пълно проявяване на нашите християнски чувства.

Трябва да се спомене, разбира се, че по-голямата част от децата при нас идват от добри християнски семейства. Често това са деца на свещеници, деца на църковници, на образовани хора, които са получили още от своето семейство, още от люлката, едно истинско отношение към вярата. Разбира се, има и някои случаи, за които може да се каже – „пазете се от кваса фарисейски”. В зависимост от това дали в семейството цари духа на фарисейството от три, четири и пет поколения, разбира се, това дете също е носител и на този дух. Такава е една малка част от свещенството, която е свикнала някак формално, бездушно и безлично да изповядва Бога.

За трудностите при разбирането на младите хора от страна на възрастните

След като ви представих какви деца учат в нашата семинария, бих искал да поставя един друг голям проблем за нашата работа – неразбирането на тези млади хора. Характерно за възрастта на тези млади хора е да се чувстват неразбрани от останалите. Но трябва да признаем, че възрастните хора днес наистина трудно разбират проблемите на младите, а още пък по-трудно разбират техните духовни проблеми.

Затова в нашата работа ние се стремим към едно отваряне от наша страна към проблема на младите и към всички тези трудности, които те изживяват. Надеждата ни е, че изживявайки с тях техните трудности, ще можем да ги доведем до Бога.

Трудностите, които срещаме в това начинание, колкото и големи да изглеждат на пръв поглед, са всъщност нищожни и се забравят за минути пред голямата радост, която изживяваме, когато виждаме, че наши възпитаници са израснали като достойни хора. Всичко това, което сме имали като тежнение, като проблеми, като някакъв негативизъм, изведнъж изчезва, когато видим един достоен служител на Църквата, израснал и с нашата помощ като учители и възпитатели, благословен от Бога и по молитвите на нашия небесен закрилник св. Иван Рилски. Радостта ни е още по-голяма, когато виждаме, че този човек е и проповедник, когато виждаме, че този човек е и литургист, когато виждаме, че той се посвещава и на едно социално служение в изпълнение на Христовата повеля да помогнем на всички по-малки от нас братя като ги посетим, като ги утешим и като заедно се поклоним пред нашия Творец.