Държавната политика в социалната сфера и прехвърлянето на правомощия върху изповеданията

Доклад пред Международната конференция „Църквата и социалната дейност“, София, 2002 г.

ЕМИЛ ВЕЛИНОВ

Моят доклад ще разгледа предпоставките, които държавата създава в административен и политически аспект за развиването на социална дейност.

Първо, с няколко думи искам да припомня програмата на сегашното правителство за социално стимулиране и подпомагане. Тази програма има за основни цели увеличаването на заетостта, гарантиране правата на групите в неравностойно социално положение, започването на социален диалог, опазване на етническите и религиозните свободи. Важни също така са грижите за децата, за инвалидите, за малцинствата и социално слабите. Важно място в програмата заема и изискването за премахване на половата дискриминация.

Бих искал да обърна внимание на някои от тези програмни ниши, като ще си послужа с множество примери, за да не бъда голословен.

Някои от съдебно регистрираните в България вероизповедания вече са правили опити да подпомогнат или да се включат активно в социалната дейност, планирана от държавната власт. Религиозни съюзи и организации са полагали усилия за развиването на социална дейност (в рамките на предвиденото от държавата), особено в сферата на заетостта и безработицата. Ще дам конкретни примери: реализирани бяха такива програми на Българската божия църква, Обединените български църкви, Съюза на евангелските съборни църкви, баптистите също имаха известен принос в тази област. Примерите, които посочих, бяха за проекти в сферата на земеделието – проекти, които откриват нови работни места. Бяха обработени терени, които се засадиха с картофи, за да се изхранват бедните, открити бяха места в шивашки цехове и дърводелски предприятия.

Религиозните организации предоставиха и средства за откриването на образователни програми. Деца-сираци и социално слаби деца получиха възможност за компютърно обучение. Баптистите например внесоха от чужбина машини за дървообработка и също ги предоставиха за практическо обучение на децата.

В своята социална дейност религиозните организации получават сериозна подкрепа от кметствата по места, от БЧК (Български червен кръст), от държавните органи на общинско равнище. Във Варна, например, бе създаден голям социален център от БЧК и Методистката църква. На много места бяха създадени социални кухни от протестантските деноминации (например в Казанлък, Габрово, Стара Загора, Сандански, Разлог, Гоце Делчев и др.) От религиозни организации бе внесена в страната много модерна и скъпа медицинска техника (за над 12 милиона долара), с която бяха обзаведени болници и детски домове за деца с физически и умствени увреждания. В Гоце Делчев бе създаден изключително добър кардиоложки център изцяло със средства, които протестантските организации привлякоха от Германия.

Не мога да не спомена също така католиците, които внесоха в много болници медикаменти, легла и дори линейки. Българската православна църква и НСБОП също сериозно подпомогнаха редица болници и наркокомуни, най-вече по Черноморието.

Искам да дам още един пример: в Кюстендил бе създадено специално селище за социално слабите семейства от региона. Адвентистката църква докара от чужбина къщички, в които хората можеха да живеят в нормални условия и частично поне да се спасят от мизерията. В Кърджали има над 6 хиляди души в циганската махала, които също получават сериозна помощ от религиозни организации и фондове като Протестантската църква, баптистите, методистите, Обединените български църкви. В Благоевградска община бяха създадени редица наркокомуни и токсикологични центрове, чиято цел е да върнат много млади хора, зависими от хероина, към нормален живот в обществото. Много доброволци от религиозните организации взеха участие в реализирането на проекта с наркокомуните, оказвайки незаменима помощ на общинските социални органи.

Интересни са и програмите, които подпомагат реинтеграцията в обществото на хора, лишени от свобода. Тук искам да спомена специално отец Николай Георгиев от Българската православна църква, който положи много усилия в тази насока. Той поде много инициативи за изграждане на параклиси в затворите и за подобряване на жизнените условия в килиите. Дирекцията по вероизповеданията подпомага дейността на отец Николай с материални средства от държавната субсидия. Там, където видим инициативност и добра воля, ние винаги сме готови да се отзовем.

Относно усилията за подпомагане на деца-сираци, навършили 18 години, искам да отбележа огромния принос на социалните центрове в Сандански и Варна. В тези два най-големи и модерни центъра за социално и религиозно възпитание се прави безспорно много по въпроса за интеграцията на деца-сираци в обществото. Тези деца, които излизат от домовете и които не са готови за реален трудов живот, получават подкрепа от протестантските дружества, от методистите, от православната ни църква и от други организирани форми на вероизповеданията. Извинявам се много, ако пропусна някого!

Искам също така да изтъкна усилията на българските мохамедани и на Главното мюфтийство, които създадоха в Русе голям социален център, изграден на принципа за разбирателство и сътрудничество между различните вероизповедания.

В заключение искам да кажа, че се извършва значителна социална работа и че инициативи не липсват, независимо дали става въпрос за домове за сираци, за старчески домове или за наркокомуни. В резултат на тези дейности все повече човешки лица гледат на света с повече вяра и надежда в очите. И това е много радостно.

 

Фрагменти от дискусията по доклада

Въпрос от публиката:

Възможно ли е в една социално несправедлива държава да съществува една социално справедлива и социално активна Църква? Освен това искам да попитам дали имате сведения за злоупотреби с помощи и дарения?

Емил Велинов:

Не е в моите сили и правомощия да преценя дали държавата е справедлива или не. Моята отговорност пред вас е да посоча къде и доколко църковните организации се вписват в социалната политика на държавата.

Що се отнася до данни за злоупотреби – да, такива сигнали постъпиха в Дирекция по вероизповеданията. Веднъж ставаше въпрос за един тир с брашно, който пристигна в Гоце Делчев и бе разпродаден на цени, различни от пазарните. Тогава Съюзът на хлебопекарите в България вдигна голям шум и настана един неприятен скандал, който обаче постепенно се уреди. Друг случай, за който получихме сигнал, бе една голяма доставка на дрехи „втора употреба” от Белгия. Обаче и там нещата в последствие се изясниха, защото в същност ставаше дума за частна доставка, а не за организирано дарение. Въобще „злоупотреби” не е точната дума, ами по-скоро недоразумения и административни обърквания.

Ловчански Митрополит Гавриил:

Бих искал да науча от г-н Велинов кога държавата най-сетне ще даде на Българската православна църква възможността самостоятелно да се издържа и самостоятелно да извършва социална дейност? Това, разбира се, ще бъде възможно само тогава, когато на Църквата бъдат върнати нейните имоти и когато й бъде възвърнат монопола върху производството на свещи.

Емил Велинов:

Земите на католическата църква вече са върнати. Работи се и върху закон за връщане земите на Православната църква. Относно монополът за производството и търговията със свещи – отново в работна фаза се намира специален закон за това. Мисля, че и двата въпроса ще се уредят до месеци.

Пламен Сивов, фондация „Покров Богородичен”:

Както разбрахме Дирекцията по вероизповеданията разполага с определени ресурси, с определена финансова и материална база, която се разпределя под формата на субсидии за различните вероизповедания. Бих искал да попитам как става това разпределяне, как се структурират и контролират предвидените за разпределение средства?

Емил Велинов:

Дирекцията по вероизповеданията разполага с определен бюджет и с предварителен план за разпределение на сумите от този бюджет. Планът е одобрен от Министерство на финансите, а бюджетът е в размер на един милион лева годишно (т. е. виждате, че става въпрос за една нищожна сума в сравнение с нуждите). По-голямата част от този бюджет се изразходва за поддръжка на българските храмове в чужбина (Истанбул, Сидни, Букурещ, Берлин, Мюнхен, Торонто и много други градове), защото не посолствата, а точно ние от дирекцията сме отговорни за тази поддръжка. Стараем се да реагираме и на сигнали от страната, когато това е възможно, но при този безумно ограничен бюджет това е истинска рядкост.

Въпрос от публиката:

Моят въпрос е свързан с доставките на техника от чужбина. Дирекцията по вероизповеданията може да освобождава дарения, пристигащи от чужбина, от митнически такси, ако съответните дарения, разбира се, са осигурени от някоя религиозна организация и са с нестопанска цел. Искам да попитам дали това освобождаване от мита става по силата на специален закон или се извършва със самостоятелно административно решение? Какъв е регламентът на обезмитяването?

Емил Велинов:

При безмитния внос има едно специално законово изискване. Ако един дарител иска да изпрати от чужбина в България техника с нестопанска цел, която да бъде внесена безмитно, то дарението не трябва да е адресирано до частно или юридическо лице, поне не директно. За да се премахнат митото и данъкът добавена стойност, дарителят трябва първо да се свърже с някоя социална държавна институция (било БЧК, било то Дирекцията по вероизповеданията и т. н.) и едва тогава чрез нея да препрати дарението към конкретния адресат. Това е така, защото по закон само държавните институционални органи са освободени от мита, данъци и такси. Особено когато става дума за модерна и скъпа техника, аз изрично препоръчвам актът на даряването да се извършва чрез специализираните държавни институти за социална дейност. Минавайки през нас, дарената техника влиза в страната безмитно и със сигурност ще достигне до крайния си адресат. В практиката на религиозните съюзи и организации трябва да се повиши степента на сътрудничество с нас и най-вече степента на доверие към нас, защото по този начин всички заинтересовани страни ще имат полза и чувство за по-голяма сигурност.