1997-2004
Началото на програмата бе поставено през 1997 г., скоро след регистрацията на фондацията. Оттогава създаваме и участваме в проекти, насочени към промяна на средата на живот и развитие на децата без семейства. Условията на живот в домовете за отглеждане и възпитание на такива деца не позволяват нормалното им развитие. Поради това се наблюдават проблеми в техния физически и емоционален растеж.
Децата от домовете, като всички деца, се нуждаят от внимание, любов и възможност да се ползват от благодатта, която се дава в Църквата. Нямат родители, които могат да им дарят тази радост. Затова общуването с житейски зрели и вярващи хора ще даде на децата възможност да се почувстват по-сигурни в себе си, да се доверят на другия. Да открият в младите хора, дошли специално при тях от всички краища на България, пример, който ще им даде сили да се борят и постигнат нещо в живота си. Така децата ще могат да преодолеят неудовлетворението и озлоблението от самотата си и ще са способни в бъдеще да дарят други с любовта и вниманието, което са получили като деца.
Заниманията в домовете целят преди всичко непосредствено общуване с децата, съвместни дейности, които заедно да споделят: децата и младите хора ходят заедно на църква, участват в тайнствата Изповед и Причастие, учат песнопения, преодоляват проблеми в учението и междуличностните отношения.
Проектът започна с посещения на доброволци (предимно от София) в няколко домове – в Роман, Угърчин, Доганово. Основната част от проекта се осъществи в гр. Угърчин. Домът там бе закрит през 2006 г.
От 2006 г. програмата продължи в рамките на Енорийския център Покров Богородичен.
През 2000 г. доброволците от програмата създадоха филм за живота на децата от дома. Филмът бе заснет като опит на децата да създадат собствена продукция (в жанра на сапунените сериали, които са им най-добре познати).
Виж също:
Филмът „Съдбата на Вероника“ >>>
Проектът „Жълти прозорчета“ >>>
[Not a valid template]
