Богослови, лекари и юристи дискутираха темата за асистираната репродукция

На 11 април в столичната ателие-книжарница „Къща за птици“ се състоя втората среща от поредицата „Православие и съвремие“, инициирана от Православие. БГ.

Кои са практиките, съпътстващи съвременната асистирана репродукция, с които християнският светоглед не може да се съгласи? Къде достигат границите в прилагането на репродуктивните технологии? Как се дискутират етичните аспекти на асистираната репродукция в самите медицински среди и на територията на правото? Това бяха част от въпросите, които участници и публика засегнаха в дискусията на тема „Асистираната репродукция и православният поглед“.

Модераторът доц. Костадин Нушев отбеляза: „Християнската етика не се обявява срещу средствата на асистираната репродукция като резултат от развитието на медицината, а е загрижена за това дали тези методи водят до унищожаване на ембриони – когато на ембриона се гледа не като на новосъздаден човешки живот, а като на безличен биологичен субстрат или на аморфна биологична маса…“.

Свещ. доц. Стоян Чиликов представи православната визия по темата, акцентирайки на християнската идея за живота като Божи дар: „Съвременната медицина няма ясно и точно становище за това кога точно се появява човешкият живот в утробата на майката. Според някой това е в четвъртата седмица, тогава, кога се усети първото сърцебиене на детето, според други това е в шестата седмица, когато започва мозъчната дейност. Според модерната ембриология и генетика това става от първия момент, когато се сливат мъжките и женските полови клетки, когато се получи един самостоятелен организъм… Всъщност последното се доближава най-много до позицията на християнството… Има един евангелски пример за срещата между Божията Майка след зачеването и нейната сродница Елисавета. При тази среща света Елисавета казва: „Откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?“. Свети евангелист Лука посочва, че Елисавета не от себе си изрича тези думи, а е изпълнена с Дух Свети. С други думи Сам Светият Дух посочва Този, Който в утробата е само на два дни, като Господ. Затова според християнската позиция винаги, когато се отнема живот на ембрион, независимо дали той се унищожава или се замразява (и след години се извършва неговото унищожение), можем да изкажем своето опасение и да предупредим, че това е нещо, което е в разрез с вярата…“.

Д-р Таня Тимева, един от изявените български специалисти по репродуктивно здраве и медицински директор на АГ болница „Д-р Щерев“, представи гледната точка по въпроса от страна на медицината: „Общата цел на всички специалисти от години насам е как да направим така, че жената да забременее с един ембрион. От две-три години се върна в терапевтичната практика ин витро оплождане пре естествен цикъл, тоест ние не стимулираме хормонално жената, а изваждаме тази яйцеклетка, която тя е произвела естествено. И тогава няма никакъв конфликт… Жената зачева своето дете по много близък до естествения начин, само че то е било три-четири дена в инкубатора. Но факт е, че тези естествени цикли не водят до много голяма успеваемост. Затова се налага да се предприема хормонална стимулация на жената, да се произвеждат повече ембриони – за по-голям шанс за бременност. С останалите ембриони какво се случва? Голяма част от тях спират сами своето развитие, подлагаме на замразяване само тези, които продължават да се развиват… „.

В дискусията бе засегната и темата за заместващото (сурогатно) майчинство. Д-р Тимева бе категорична, че проблемът дали да се регламентира заместващото майчинство не е медицински казус, а е дискусионен въпрос в пространството на етиката и правото, но все пак тя добави: „Ако сте жена и вашата сестра или приятелка е страдала от раково заболяване и матката й е отстранена, но яйчниците й функционират, има ли нещо лошо в безкористния акт да износите нейното дете?!…“ . „Подпомагането започна все повече да изглежда като заместване – и крайната идея на това е заместващото майчинство“, пък отбеляза д-р Стоян Ставру, юрист и специалист по проблемите на биоетиката. „Правото е едно хедонистично пространство, което има право да се отдалечи от Бога. Това е свят, в който молитвата е заменена с претенция, в който децата могат да бъдат юридически постижима самоцел… не на всяка цена, но все пак самоцел“. Макар и да са две отделни пространства обаче, правото не винаги изключва християнското съдържание, когато го носиш в себе си, уточни д-р Ставру и допълни: „От публиката бе зададен един важен въпрос: „Притеснявате ли се?“. Да, притеснявам се. Има и юристи, които се притесняват… И е важно, когато това притеснение се трансформира във воля да защитим това, в което вярваме…“.

Неизбежно между публика и участници възникна въпросът за подкрепата, която духовенството може да окаже на хората с репродуктивни проблеми. По този повод доц. Нушев коментира: „Въпросите, за които говорим днес, са въпроси на пастирската грижа… От една страна стои общото пастирство – Църквата дава определени насоки, но индивидуалното пастирство е изкуството да се подходи към всеки отделен случай според неговите специфики. Подобно на медицинското изкуство – диагнозата за двама пациенти може да е еднаква, но терапията може да изисква различен подход…“. Ето защо, допълни отец Стоян Чиликов, тук не може да става дума за осъждане на някого.