Картичка – подарена с любов, създадена с надежда…

Според статистиката едва 10% от българите в неравностойно положение работят, за останалите е единствено пенсията по болест, която не стига за физическото оцеляване, пък какво остава за оцеляване на чувството за достойнството.

Неслучайно още от нейното създаване преди 11 години до днес, в Програмата за изработване на поздравителни картички на фондация „Покров Богородичен“ са се включили над 300 българи в неравностойно положение. Участници в програмата са самотни родители на деца с увреждания, хора с увреден слух, момчета и момичета, израснали в институции без родителска грижа, пенсионери в крайна нужда… Но кои днес са конкретните лица, които стоят зад всяка ръчно изработена с любов картичка, и какво ни разказват техните житейски истории? Представяме ви трима от участниците в проекта…

С какво сте се занимавали преди да се захванете с правенето на картички, и какви трудности срещнахте по пътя си?

Радост (страда от сърдечно заболяване, самотна майка на дете с увреждане): Работех в старчески дом, но напуснах, поради операции, които претърпях, и здравословни проблеми, които възникнаха впоследствие.

Елена (страда от онкологично заболяване): През 2008 г. родих първото си дете. След това дойде изпитанието за здравето ми, наложи се да се подложа на сериозно лечение, на химиотерапия. По Божията милост и благодат вече минаха 5 години след поставената ми диагноза и вече съм добре, благодарение на което повярвах в Бога.

С какво се промени ежедневието Ви, когато се захванахте с изработването на картички? И какво друго, освен средства за живот, Ви дава тази работа?

Радост: Синът ми посещаваше Дневния център към фондацията, където с него работеха психолог и логопед, и получаваше помощ в училищните занимания. Тогава в центъра се запознах с хората, които изработват красиви картички от хартия. Правенето на картички запълва свободното време, с което разполагам, и ми помага финансово. Освен финансовата помощ, тук се срещам и общувам с други хора, с които имаме сходни проблеми, свързани с децата, със здравето, и освен това получавам възможност да развивам творческите си умения.

Елена (с увреден слух): Забелязвам промяна в това, че тази работа ме кара да се чувствам жизнена и полезна; кара ме да вярвам, че моят труд носи радост на други хора.

Елена (страда от онкологично заболяване): Тази работа ме успокоява; тя изисква търпение и упоритост, а аз съм упорита и не се отказвам лесно. Установих, че какъвто си в работата, такъв си и във всичките си други дела, по принцип в живота си.

Все още има българи, които мислят, че човекът с физически проблем е и психически нестабилен, неспособен да работи и на него трудно може да се разчита…

Радост: Понякога физическият проблем, който пръв се забелязва в човека, отклонява вниманието от душевните му качества, от възможностите и потенциала му, а той може да работи ефективно и да живее пълноценно в обществото. Затова апелът ми към българските работодатели е да предлагат повече възможности на хората с увреждания за работа от къщи, защото често здравословните проблеми не ни позволяват да посещаваме работно място извън дома, което пък ни лишава от основни средства за живот.

Защо хората да изберат именно картичките, изработени от вас? И какво е предимството на хартиената пред електронната картичка?

Радост: Защото са нестандартни, и биха вдъхнали по-различно настроение на човека, който ги получава. В забързаното ежедневие изпращането на електронна картичка спестява време, но и днес, както преди десетилетия, удоволствието и изненадата да отвориш пощенски плик и в него да откриеш картичка, надписана на ръка специално за теб, винаги ще продължава да носи радост, както за получателя, така и за подателя.

Елена (страда от онкологично заболяване): Господ ни призовава да вършим всяка работа като за Него. Тоест всеки детайл е изработен с много любов и внимание, със стремежа всяка картичка да е най-красивата. Днес виртуалният свят е навлязъл във всяка сфера на живота ни, но например когато си избираме картичка за Рождество, нека си спомним, че по времето на Иисус не е имало електронни картички; всичко се е писало на ръка…

Елена (с увреден слух): Между ръчно изработената и електронната картичка има една съществена разлика – в първата има вложени много топлина и любов.

Има ли картичка, която сте получили и чието пожелание никога няма да забравите?

Радост: Да, това са всички картички, изработени от сина ми, макар непохватно и с пожелания, написани с правописни грешки, но подарени с много любов и с мисълта да ми създаде положителна емоция.

Какво най-силно Ви дава вяра и надежда за бъдещето?

Радост: Макар и малкият шанс да се излекувам, за да успея да помогна на по-малкия ми син да навлезе в живота и в обществото, да се реализира като пълноценен човек.

Елена (с увреден слух): Много ми се иска в бъдеще да няма такова разделение между хората, каквото виждам днес; човекът с увреден слух да не бъде отхвърлян от средата на „нормалните” хора.